орленце

Речник на българския език

орленце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-лен-це
членувано ор-лен-це-то
мн.ч. ор-лен-ца
членувано ор-лен-ца-та