оркестър

Речник на българския език

оркѐстър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. оркѐстри, (два) оркѐстъра, м.
1. Група музиканти, които заедно изпълняват музикално произведение. Духов оркестър.
2. Място в театър между сцената и партера, където се разполагат музикантите.
прил. оркѐстров, оркѐстрова, оркѐстрово, мн. оркѐстрови. Оркестрова пиеса.

Грешни изписвания (3)

  • оркестар
  • уркестар
  • уркестър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-кес-тър
непълен член ор-кес-тъ-ра
пълен член ор-кес-тъ-рът
мн.ч. ор-кес-т-ри
членувано ор-кес-т-ри-те
бройна форма ор-кес-тъ-ра
звателна форма