орешак

Речник на българския език

1. ореша̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ореша̀ци, (два) ореша̀ка, м. Място, където растат много орехови дървета.

Грешни изписвания (3)

  • оришак
  • урешак
  • уришак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оре-шак
непълен член оре-ша-ка
пълен член оре-ша-кът
мн.ч. оре-ша-ци
членувано оре-ша-ци-те
бройна форма оре-ша-ка
звателна форма

2. Ореша̀к географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Оришак