ордьовър

Речник на българския език

ордьо̀вър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. ордьо̀ври, (два) ордьо̀въра, м. Блюдо, сервирано преди основното ястие; предястие.

Грешни изписвания (3)

  • ордьовар
  • урдьовар
  • урдьовър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-дьо-вър
непълен член ор-дьо-въ-ра
пълен член ор-дьо-въ-рът
мн.ч. ор-дьов-ри
членувано ор-дьов-ри-те
бройна форма ор-дьо-въ-ра
звателна форма