орач

Речник на българския език

1. ора̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. ора̀чи, м. Човек, който оре земята.
прил. ора̀чески, ора̀ческа, ора̀ческо, мн. ора̀чески.

Грешни изписвания (1)

  • урач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орач
непълен член ора-ча
пълен член ора-чът
мн.ч. ора-чи
членувано ора-чи-те
бройна форма ора-чи
звателна форма ора-чо

2. Орач — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • урач

Връзки