орато̀рия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. орато̀рии, ж. Спец. Голямо музикално произведение за солисти, ансамбъл, хор и оркестър с драматико-епичен характер, обикновено с религиозен или митичен сюжет.
Грешни изписвания (23)
- оратореа
- оратореъ
- ораторея
- ораториа
- ораториъ
- орътореа
- орътореъ
- оръторея
- оръториа
- оръториъ
- орътория
- уратореа
- уратореъ
- ураторея
- ураториа
- ураториъ
- уратория
- урътореа
- урътореъ
- уръторея
- уръториа
- уръториъ
- урътория
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ора-то-рия | |
|---|---|---|
| членувано | ора-то-ри-я-та | |
| мн.ч. | ора-то-рии | |
| членувано | ора-то-ри-и-те | |
| звателна форма | — | |