опустошѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
опустошѝтелят, опустошѝтеля, мн. опустошѝтели, м. Това, което върши опустошение.
Грешни изписвания (15)
- опостошител
- опостошитил
- опостушител
- опостушитил
- опустошитил
- опустушител
- опустушитил
- упостошител
- упостошитил
- упостушител
- упостушитил
- упустошител
- упустошитил
- упустушител
- упустушитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | опус-то-ши-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | опус-то-ши-те-ля | |
| пълен член | опус-то-ши-те-лят | |
| мн.ч. | опус-то-ши-те-ли | |
| членувано | опус-то-ши-те-ли-те | |
| бройна форма | опус-то-ши-те-ли | |
| звателна форма | опус-то-ши-те-лю | |