оптик

Речник на българския език

оптѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. оптѝци, м.
1. Специалист по оптика.
2. Лице, което се занимава с производство и продажба на оптически уреди.

Грешни изписвания (1)

  • уптик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-тик
непълен член оп-ти-ка
пълен член оп-ти-кът
мн.ч. оп-ти-ци
членувано оп-ти-ци-те
бройна форма оп-ти-ка
звателна форма