оплювам

Речник на българския език

оплю̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

оплю̀ваш, несв. и оплю̀я, св.
1. Кого, какво. Осрамвам, опозорявам; силно порицавам. Оплюха него и идеята му.
2. Какво. За мухи — оставям следи върху нещо. Мухите оплюха огледалото.

Грешни изписвания (3)

  • оплювъм
  • уплювам
  • уплювъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-лю-вам оп-лю-ва-ме
2 лице оп-лю-ваш оп-лю-ва-те
3 лице оп-лю-ва оп-лю-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-лю-вах оп-лю-вах-ме
2 лице оп-лю-ва оп-лю-вах-те
3 лице оп-лю-ва оп-лю-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-лю-вах оп-лю-вах-ме
2 лице оп-лю-ва-ше оп-лю-вах-те
3 лице оп-лю-ва-ше оп-лю-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оплювал съм оплювала съм оплювало съм оплювали сме
2 лице оплювал си оплювала си оплювало си оплювали сте
3 лице оплювал е оплювала е оплювало е оплювали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оплювал бях оплювала бях оплювало бяхме оплювали
2 лице беше оплювал беше оплювала беше оплювало бяхте оплювали
3 лице беше оплювал беше оплювала беше оплювало бяха оплювали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оплювам ще оплюваме
2 лице ще оплюваш ще оплювате
3 лице ще оплюва ще оплюват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оплювал ще съм оплювала ще съм оплювало ще сме оплювали
2 лице ще си оплювал ще си оплювала ще си оплювало ще сте оплювали
3 лице ще е оплювал ще е оплювала ще е оплювало ще са оплювали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оплювам щяхме да оплюваме
2 лице щеше да оплюваш щяхте да оплювате
3 лице щеше да оплюва щяха да оплюват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оплювал щях да съм оплювала щях да съм оплювало щяхме да сме оплювали
2 лице щеше да си оплювал щеше да си оплювала щеше да си оплювало щяхте да сте оплювали
3 лице щеше да е оплювал щеше да е оплювала щеше да е оплювало щяха да са оплювали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оплювал съм оплювала съм оплювало съм оплювали сме
2 лице оплювал си оплювала си оплювало си оплювали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оплювал съм оплювала съм оплювало съм оплювали сме
2 лице оплювал си оплювала си оплювало си оплювали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оплювал била съм оплювала било съм оплювало били сме оплювали
2 лице бил си оплювал била си оплювала било си оплювало били сте оплювали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оплювам щяла съм да оплювам щяло съм да оплювам щели сме да оплюваме
2 лице щял си да оплюваш щяла си да оплюваш щяло си да оплюваш щели сте да оплювате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оплювал щяла съм да съм оплювала щяло съм да съм оплювало щели сме да сме оплювали
2 лице щял си да си оплювал щяла си да си оплювала щяло си да си оплювало щели сте да сте оплювали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оплювал бих оплювала бих оплювало бихме оплювали
2 лице би оплювал би оплювала би оплювало бихте оплювали
3 лице би оплювал би оплювала би оплювало биха оплювали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-лю-вай оп-лю-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-лю-ван
непълен член оп-лю-ва-ния
пълен член оп-лю-ва-ни-ят
женски род оп-лю-ва-на
членувано оп-лю-ва-на-та
среден род оп-лю-ва-но
членувано оп-лю-ва-но-то
множествено число оп-лю-ва-ни
членувано оп-лю-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-лю-вал
непълен член оп-лю-ва-лия
пълен член оп-лю-ва-ли-ят
женски род оп-лю-ва-ла
членувано оп-лю-ва-ла-та
среден род оп-лю-ва-ло
членувано оп-лю-ва-ло-то
множествено число оп-лю-ва-ли
членувано оп-лю-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-лю-вал
женски род оп-лю-ва-ла
среден род оп-лю-ва-ло
множествено число оп-лю-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-лю-ващ
непълен член оп-лю-ва-щия
пълен член оп-лю-ва-щи-ят
женски род оп-лю-ва-ща
членувано оп-лю-ва-ща-та
среден род оп-лю-ва-що
членувано оп-лю-ва-що-то
множествено число оп-лю-ва-щи
членувано оп-лю-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оп-лю-вай-ки