оплодител

Речник на българския език

оплодител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ло-ди-тел
непълен член оп-ло-ди-те-ля
пълен член оп-ло-ди-те-лят
мн.ч. оп-ло-ди-те-ли
членувано оп-ло-ди-те-ли-те
бройна форма оп-ло-ди-те-ли
звателна форма оп-ло-ди-те-лю