опинци

Речник на българския език

опѝнци съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн. Диал. Цървули.
Ще хвана на босия опинците.Ирон. Никого няма да заловя, да намеря.
Стягам си опинците. — Готвя се за път.

Грешни изписвания (3)

  • опинце
  • упинце
  • упинци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. опин-ци
членувано опин-ци-те