опалесценция

Речник на българския език

опалесцѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • опалесценцеа
  • опалесценцеъ
  • опалесценцея
  • опалесценциа
  • опалесценциъ
  • опалисценцеа
  • опалисценцеъ
  • опалисценцея
  • опалисценциа
  • опалисценциъ
  • опалисценция
  • опълесценцеа
  • опълесценцеъ
  • опълесценцея
  • опълесценциа
  • опълесценциъ
  • опълесценция
  • опълисценцеа
  • опълисценцеъ
  • опълисценцея
  • опълисценциа
  • опълисценциъ
  • опълисценция
  • упалесценцеа
  • упалесценцеъ
  • упалесценцея
  • упалесценциа
  • упалесценциъ
  • упалесценция
  • упалисценцеа
  • упалисценцеъ
  • упалисценцея
  • упалисценциа
  • упалисценциъ
  • упалисценция
  • упълесценцеа
  • упълесценцеъ
  • упълесценцея
  • упълесценциа
  • упълесценциъ
  • упълесценция
  • упълисценцеа
  • упълисценцеъ
  • упълисценцея
  • упълисценциа
  • упълисценциъ
  • упълисценция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опа-лес-цен-ция
членувано опа-лес-цен-ци-я-та
мн.ч. опа-лес-цен-ции
членувано опа-лес-цен-ци-и-те
звателна форма