омиротвореност

Речник на българския език

омиротвореност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • омиротворенос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оми-рот-во-ре-ност
членувано оми-рот-во-ре-ност-та
мн.ч. оми-рот-во-ре-нос-ти
членувано оми-рот-во-ре-нос-ти-те
звателна форма