ом — Речник на българския език

ом — съществително име, мъжки род (тип 1)

о̀мът, о̀ма, мн. о̀мове, (два) о̀ма, м. Спец. Единица за измерване на електрическо съпротивление.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.