окултист

Речник на българския език

окултѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. окултѝсти, м. Човек, който се занимава с окултизъм.

Грешни изписвания (3)

  • околтист
  • уколтист
  • укултист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окул-тист
непълен член окул-тис-та
пълен член окул-тис-тът
мн.ч. окул-тис-ти
членувано окул-тис-ти-те
бройна форма окул-тис-ти
звателна форма окул-тис-те