окачествителка

Речник на българския език

окачествѝтелка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. окачествѝтелки, ж. Жена окачествител.

Грешни изписвания (31)

  • окачествителкъ
  • окачествитилка
  • окачествитилкъ
  • окачиствителка
  • окачиствителкъ
  • окачиствитилка
  • окачиствитилкъ
  • окъчествителка
  • окъчествителкъ
  • окъчествитилка
  • окъчествитилкъ
  • окъчиствителка
  • окъчиствителкъ
  • окъчиствитилка
  • окъчиствитилкъ
  • укачествителка
  • укачествителкъ
  • укачествитилка
  • укачествитилкъ
  • укачиствителка
  • укачиствителкъ
  • укачиствитилка
  • укачиствитилкъ
  • укъчествителка
  • укъчествителкъ
  • укъчествитилка
  • укъчествитилкъ
  • укъчиствителка
  • укъчиствителкъ
  • укъчиствитилка
  • укъчиствитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-чес-т-ви-тел-ка
членувано ока-чес-т-ви-тел-ка-та
мн.ч. ока-чес-т-ви-тел-ки
членувано ока-чес-т-ви-тел-ки-те
звателна форма ока-чес-т-ви-тел-ке