окачествител

Речник на българския език

окачествѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

окачествѝтелят, окачествѝтеля, мн. окачествѝтели, м. Човек, който определя качеството на някаква стока.

Грешни изписвания (15)

  • окачествитил
  • окачиствител
  • окачиствитил
  • окъчествител
  • окъчествитил
  • окъчиствител
  • окъчиствитил
  • укачествител
  • укачествитил
  • укачиствител
  • укачиствитил
  • укъчествител
  • укъчествитил
  • укъчиствител
  • укъчиствитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-чес-т-ви-тел
непълен член ока-чес-т-ви-те-ля
пълен член ока-чес-т-ви-те-лят
мн.ч. ока-чес-т-ви-те-ли
членувано ока-чес-т-ви-те-ли-те
бройна форма ока-чес-т-ви-те-ли
звателна форма ока-чес-т-ви-те-лю