озаглавеност

Речник на българския език

озаглавеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • озаглавенос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. озаг-ла-ве-ност
членувано озаг-ла-ве-ност-та
мн.ч. озаг-ла-ве-нос-ти
членувано озаг-ла-ве-нос-ти-те
звателна форма