ограничител

Речник на българския език

ограничѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • огранечител
  • огранечитил
  • ограничитил
  • огрънечител
  • огрънечитил
  • огръничител
  • огръничитил
  • угранечител
  • угранечитил
  • уграничител
  • уграничитил
  • угрънечител
  • угрънечитил
  • угръничител
  • угръничитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-ра-ни-чи-тел
непълен член ог-ра-ни-чи-те-ля
пълен член ог-ра-ни-чи-те-лят
мн.ч. ог-ра-ни-чи-те-ли
членувано ог-ра-ни-чи-те-ли-те
бройна форма ог-ра-ни-чи-те-ля
звателна форма