огнегълтач

Речник на българския език

огнегълтач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-не-гъл-тач
непълен член ог-не-гъл-та-ча
пълен член ог-не-гъл-та-чът
мн.ч. ог-не-гъл-та-чи
членувано ог-не-гъл-та-чи-те
бройна форма ог-не-гъл-та-чи
звателна форма ог-не-гъл-та-чо