оглавник

Речник на българския език

огла̀вник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. огла̀вници, (два) огла̀вника, м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му.
Слагам оглавник (на някого). 1. — Покорявам, подчинявам обуздавам, ограничавам свободата.
2. Оженвам.

Грешни изписвания (3)

  • оглавнек
  • углавнек
  • углавник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-лав-ник
непълен член ог-лав-ни-ка
пълен член ог-лав-ни-кът
мн.ч. ог-лав-ни-ци
членувано ог-лав-ни-ци-те
бройна форма ог-лав-ни-ка
звателна форма