овен

Речник на българския език

1. овѐн съществително име, мъжки род (тип 33a) редактиране

Значение

мн. овнѝ, (два) овѐна, м.
1. Мъжка овца.
2. Название на първата зодия в зодиакалния цикъл (м. март — април).

Грешни изписвания (1)

  • увен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. овен
непълен член ове-на
пълен член ове-нът
мн.ч. ов-ни
членувано ов-ни-те
бройна форма ове-на
звателна форма ов-ньо

2. Овен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • увен