общинар

Речник на българския език

община̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

община̀рят, община̀ря, мн. община̀ри, м. Член на управлението на община; общински чиновник.

Грешни изписвания (7)

  • обштенар
  • обштинар
  • общенар
  • убштенар
  • убштинар
  • убщенар
  • убщинар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-щи-нар
непълен член об-щи-на-ря
пълен член об-щи-на-рят
мн.ч. об-щи-на-ри
членувано об-щи-на-ри-те
бройна форма об-щи-на-ри
звателна форма об-щи-на-рю