обущар

Речник на българския език

обуща̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

обуща̀рят, обуща̀ря, мн. обуща̀ри, м. Човек, който произвежда и/или поправя обувки.
прил. обуща̀рски, обуща̀рска, обуща̀рско, мн. обуща̀рски. Обущарска работилница.

Грешни изписвания (7)

  • обоштар
  • обощар
  • обуштар
  • убоштар
  • убощар
  • убуштар
  • убущар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обу-щар
непълен член обу-ща-ря
пълен член обу-ща-рят
мн.ч. обу-ща-ри
членувано обу-ща-ри-те
бройна форма обу-ща-ри
звателна форма обу-ща-рю