обтекател

Речник на българския език

обтекател съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оптекател

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-те-ка-тел
непълен член об-те-ка-те-ля
пълен член об-те-ка-те-лят
мн.ч. об-те-ка-те-ли
членувано об-те-ка-те-ли-те
бройна форма об-те-ка-те-ля
звателна форма