оброчище

Речник на българския език

1. обро̀чище — съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. обро̀чища, ср.
1. Място, където по-рано е имало църква.
2. Място, където се извършва оброк (във 2 знач.).

Грешни изписвания (15)

  • оброчеште
  • оброчешти
  • оброчеще
  • оброчещи
  • оброчиште
  • оброчишти
  • оброчищи
  • уброчеште
  • уброчешти
  • уброчеще
  • уброчещи
  • уброчиште
  • уброчишти
  • уброчище
  • уброчищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ро-чи-ще
членувано об-ро-чи-ще-то
мн.ч. об-ро-чи-ща
членувано об-ро-чи-ща-та

2. Обро̀чище — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Оброчеще

Връзки