обреченост

Речник на българския език

обрѐченост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обреченуст
  • обречиност
  • обречинуст
  • убреченост
  • убреченуст
  • убречиност
  • убречинуст
  • обреченос
  • обреченус
  • обречинос
  • обречинус
  • убреченос
  • убреченус
  • убречинос
  • убречинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ре-че-ност
членувано об-ре-че-ност-та
мн.ч. об-ре-че-нос-ти
членувано об-ре-че-нос-ти-те
звателна форма