обособеност

Речник на българския език

обособѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • обособенуст
  • обосубеност
  • обосубенуст
  • обусобеност
  • обусобенуст
  • обусубеност
  • обусубенуст
  • убособеност
  • убособенуст
  • убосубеност
  • убосубенуст
  • убусобеност
  • убусобенуст
  • убусубеност
  • убусубенуст
  • обособенос
  • обособенус
  • обосубенос
  • обосубенус
  • обусобенос
  • обусобенус
  • обусубенос
  • обусубенус
  • убособенос
  • убособенус
  • убосубенос
  • убосубенус
  • убусобенос
  • убусобенус
  • убусубенос
  • убусубенус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обо-со-бе-ност
членувано обо-со-бе-ност-та
мн.ч. обо-со-бе-нос-ти
членувано обо-со-бе-нос-ти-те
звателна форма