обоснованост

Речник на българския език

обоснова̀ност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • обосновануст
  • обоснуваност
  • обоснувануст
  • обуснованост
  • обусновануст
  • обуснуваност
  • обуснувануст
  • убоснованост
  • убосновануст
  • убоснуваност
  • убоснувануст
  • убуснованост
  • убусновануст
  • убуснуваност
  • убуснувануст
  • обоснованос
  • обоснованус
  • обоснуванос
  • обоснуванус
  • обуснованос
  • обуснованус
  • обуснуванос
  • обуснуванус
  • убоснованос
  • убоснованус
  • убоснуванос
  • убоснуванус
  • убуснованос
  • убуснованус
  • убуснуванос
  • убуснуванус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обос-но-ва-ност
членувано обос-но-ва-ност-та
мн.ч. обос-но-ва-нос-ти
членувано обос-но-ва-нос-ти-те
звателна форма