ободрител

Речник на българския език

ободрител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обод-ри-тел
непълен член обод-ри-те-ля
пълен член обод-ри-те-лят
мн.ч. обод-ри-те-ли
членувано обод-ри-те-ли-те
бройна форма обод-ри-те-ли
звателна форма обод-ри-те-лю