облига̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. облига̀ции, ж. Ценна книга, която се пуска в обръщение от правителство или дружество и носи предварително посочен доход, без да зависи от печалбата.
прил. облигацио̀нен, облигацио̀нна, облигацио̀нно, мн. облигацио̀нни.
• Облигационно право. — Спец. Дял от гражданското право, който изучава облигационните отношения.
прил. облигацио̀нен, облигацио̀нна, облигацио̀нно, мн. облигацио̀нни.
• Облигационно право. — Спец. Дял от гражданското право, който изучава облигационните отношения.
Грешни изписвания (23)
- облегацеа
- облегацеъ
- облегацея
- облегациа
- облегациъ
- облегация
- облигацеа
- облигацеъ
- облигацея
- облигациа
- облигациъ
- ублегацеа
- ублегацеъ
- ублегацея
- ублегациа
- ублегациъ
- ублегация
- ублигацеа
- ублигацеъ
- ублигацея
- ублигациа
- ублигациъ
- ублигация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | об-ли-га-ция | |
|---|---|---|
| членувано | об-ли-га-ци-я-та | |
| мн.ч. | об-ли-га-ции | |
| членувано | об-ли-га-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |