1.
обѝтел
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
обителта̀, мн. обѝтели, ж. Остар. Манастир. Древна обител.
Грешни изписвания (3)
- обитил
- убител
- убитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оби-тел | |
|---|---|---|
| членувано | оби-тел-та | |
| мн.ч. | оби-те-ли | |
| членувано | оби-те-ли-те | |
| звателна форма | — | |