обител

Речник на българския език

1. обѝтел съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

обителта̀, мн. обѝтели, ж. Остар. Манастир. Древна обител.

Грешни изписвания (3)

  • обитил
  • убител
  • убитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оби-тел
членувано оби-тел-та
мн.ч. оби-те-ли
членувано оби-те-ли-те
звателна форма

2. Обѝтел географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Обитил