обезформеност

Речник на българския език

обезформеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обезформенос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-фор-ме-ност
членувано обез-фор-ме-ност-та
мн.ч. обез-фор-ме-нос-ти
членувано обез-фор-ме-нос-ти-те
звателна форма