обезобразеност

Речник на българския език

обезобразеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обезобразенос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обе-зоб-ра-зе-ност
членувано обе-зоб-ра-зе-ност-та
мн.ч. обе-зоб-ра-зе-нос-ти
членувано обе-зоб-ра-зе-нос-ти-те
звателна форма