обезлюдявам

Речник на българския език

обезлюдя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезлюдя̀ваш, несв. и обезлюдя̀, св.; Какво. Правя безлюден, лишавам от население. Миграционните процеси обезлюдиха селата.
обезлюдявам се/обезлюдя се. — Лишавам се от население, ставам безлюден. Селата се обезлюдиха.

Грешни изписвания (7)

  • обезлюдявъм
  • обизлюдявам
  • обизлюдявъм
  • убезлюдявам
  • убезлюдявъм
  • убизлюдявам
  • убизлюдявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-лю-дя-вам обез-лю-дя-ва-ме
2 лице обез-лю-дя-ваш обез-лю-дя-ва-те
3 лице обез-лю-дя-ва обез-лю-дя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-лю-дя-вах обез-лю-дя-вах-ме
2 лице обез-лю-дя-ва обез-лю-дя-вах-те
3 лице обез-лю-дя-ва обез-лю-дя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-лю-дя-вах обез-лю-дя-вах-ме
2 лице обез-лю-дя-ва-ше обез-лю-дя-вах-те
3 лице обез-лю-дя-ва-ше обез-лю-дя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезлюдявал съм обезлюдявала съм обезлюдявало съм обезлюдявали сме
2 лице обезлюдявал си обезлюдявала си обезлюдявало си обезлюдявали сте
3 лице обезлюдявал е обезлюдявала е обезлюдявало е обезлюдявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезлюдявал бях обезлюдявала бях обезлюдявало бяхме обезлюдявали
2 лице беше обезлюдявал беше обезлюдявала беше обезлюдявало бяхте обезлюдявали
3 лице беше обезлюдявал беше обезлюдявала беше обезлюдявало бяха обезлюдявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезлюдявам ще обезлюдяваме
2 лице ще обезлюдяваш ще обезлюдявате
3 лице ще обезлюдява ще обезлюдяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезлюдявал ще съм обезлюдявала ще съм обезлюдявало ще сме обезлюдявали
2 лице ще си обезлюдявал ще си обезлюдявала ще си обезлюдявало ще сте обезлюдявали
3 лице ще е обезлюдявал ще е обезлюдявала ще е обезлюдявало ще са обезлюдявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезлюдявам щяхме да обезлюдяваме
2 лице щеше да обезлюдяваш щяхте да обезлюдявате
3 лице щеше да обезлюдява щяха да обезлюдяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезлюдявал щях да съм обезлюдявала щях да съм обезлюдявало щяхме да сме обезлюдявали
2 лице щеше да си обезлюдявал щеше да си обезлюдявала щеше да си обезлюдявало щяхте да сте обезлюдявали
3 лице щеше да е обезлюдявал щеше да е обезлюдявала щеше да е обезлюдявало щяха да са обезлюдявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезлюдявал съм обезлюдявала съм обезлюдявало съм обезлюдявали сме
2 лице обезлюдявал си обезлюдявала си обезлюдявало си обезлюдявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезлюдявал съм обезлюдявала съм обезлюдявало съм обезлюдявали сме
2 лице обезлюдявал си обезлюдявала си обезлюдявало си обезлюдявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезлюдявал била съм обезлюдявала било съм обезлюдявало били сме обезлюдявали
2 лице бил си обезлюдявал била си обезлюдявала било си обезлюдявало били сте обезлюдявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезлюдявам щяла съм да обезлюдявам щяло съм да обезлюдявам щели сме да обезлюдяваме
2 лице щял си да обезлюдяваш щяла си да обезлюдяваш щяло си да обезлюдяваш щели сте да обезлюдявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезлюдявал щяла съм да съм обезлюдявала щяло съм да съм обезлюдявало щели сме да сме обезлюдявали
2 лице щял си да си обезлюдявал щяла си да си обезлюдявала щяло си да си обезлюдявало щели сте да сте обезлюдявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезлюдявал бих обезлюдявала бих обезлюдявало бихме обезлюдявали
2 лице би обезлюдявал би обезлюдявала би обезлюдявало бихте обезлюдявали
3 лице би обезлюдявал би обезлюдявала би обезлюдявало биха обезлюдявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-лю-дя-вай обез-лю-дя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-лю-дя-ван
непълен член обез-лю-дя-ва-ния
пълен член обез-лю-дя-ва-ни-ят
женски род обез-лю-дя-ва-на
членувано обез-лю-дя-ва-на-та
среден род обез-лю-дя-ва-но
членувано обез-лю-дя-ва-но-то
множествено число обез-лю-дя-ва-ни
членувано обез-лю-дя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-лю-дя-вал
непълен член обез-лю-дя-ва-лия
пълен член обез-лю-дя-ва-ли-ят
женски род обез-лю-дя-ва-ла
членувано обез-лю-дя-ва-ла-та
среден род обез-лю-дя-ва-ло
членувано обез-лю-дя-ва-ло-то
множествено число обез-лю-дя-ва-ли
членувано обез-лю-дя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-лю-дя-вал
женски род обез-лю-дя-ва-ла
среден род обез-лю-дя-ва-ло
множествено число обез-лю-дя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-лю-дя-ващ
непълен член обез-лю-дя-ва-щия
пълен член обез-лю-дя-ва-щи-ят
женски род обез-лю-дя-ва-ща
членувано обез-лю-дя-ва-ща-та
среден род обез-лю-дя-ва-що
членувано обез-лю-дя-ва-що-то
множествено число обез-лю-дя-ва-щи
членувано обез-лю-дя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-лю-дя-вай-ки