носач

Речник на българския език

носа̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. носа̀чи, м.
1. Работник, който пренася нещо с ръце или на гръб; хамалин.
2. Носещ елемент в конструкция или автомобил.

Грешни изписвания (1)

  • нусач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-сач
непълен член но-са-ча
пълен член но-са-чът
мн.ч. но-са-чи
членувано но-са-чи-те
бройна форма но-са-чи
звателна форма но-са-чо