номенклатурчик

Речник на българския език

номенклатурчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-мен-к-ла-тур-чик
непълен член но-мен-к-ла-тур-чи-ка
пълен член но-мен-к-ла-тур-чи-кът
мн.ч. но-мен-к-ла-тур-чи-ци
членувано но-мен-к-ла-тур-чи-ци-те
бройна форма но-мен-к-ла-тур-чи-ци
звателна форма но-мен-к-ла-тур-чи-ко