нога

Речник на българския език

нога̀ съществително име, женски род (тип 46) редактиране

Значение

мн. нозѐ, ж. Диал. Крак.
На бойна нога. — В пълна бойна готовност.
На нозе. — Прав, изправен.

Грешни изписвания (3)

  • ногъ
  • нуга
  • нугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-га
членувано но-га-та
мн.ч. но-зе
членувано но-зе-те
звателна форма