нистагъм

Речник на българския език

нистагъм съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мед. Състояние, при което очите извършват бързи, спонтанни, ритмични движения (хоризонтални, рядко вертикални, ротаторни), които не могат да се овладеят волево. Различават се: махаловиден нистагъм — двете фази на движение (отиване и връщане) са еднакво бързи, и пружиновиден, при който едната фаза е по-бърза.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нис-та-гъм
непълен член нис-та-гъ-ма
пълен член нис-та-гъ-мът
мн.ч. нис-таг-ми
членувано нис-таг-ми-те
бройна форма нис-та-гъ-ма
звателна форма