ник

Речник на българския език

ник съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ник
непълен член ни-ка
пълен член ни-кът
мн.ч. ни-ко-ве
членувано ни-ко-ве-те
бройна форма ни-ка
звателна форма