нещастница

Речник на българския език

неща̀стница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. неща̀стници, ж. Жена нещастник.

Грешни изписвания (15)

  • нещаснеца
  • нещаснецъ
  • нещасница
  • нещасницъ
  • нещастнеца
  • нещастнецъ
  • нещастницъ
  • нищаснеца
  • нищаснецъ
  • нищасница
  • нищасницъ
  • нищастнеца
  • нищастнецъ
  • нищастница
  • нищастницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-щас-т-ни-ца
членувано не-щас-т-ни-ца-та
мн.ч. не-щас-т-ни-ци
членувано не-щас-т-ни-ци-те
звателна форма не-щас-т-ни-це