неутрализация

Речник на българския език

неутрализа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. неутрализа̀ции, ж.
1. Обявяване на държава за неутрална.
2. Политика на изключване на дадена партия или групировка от участие в конфликт.
3. Спец. Химическа реакция, при която взаимодействат киселини и основи, в резултат на което се получават соли.
4. Спец. В граматиката — премахване на разликата между две фонеми (или други единици) в слаба позиция.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ут-ра-ли-за-ция
членувано не-ут-ра-ли-за-ци-я-та
мн.ч. не-ут-ра-ли-за-ции
членувано не-ут-ра-ли-за-ци-и-те
звателна форма