нестинар

Речник на българския език

нестина̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

нестина̀рят,нестина̀ря, мн. нестина̀ри, м. Човек, който играе бос върху жарава.

Грешни изписвания (3)

  • нестенар
  • нистенар
  • нистинар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нес-ти-нар
непълен член нес-ти-на-ря
пълен член нес-ти-на-рят
мн.ч. нес-ти-на-ри
членувано нес-ти-на-ри-те
бройна форма нес-ти-на-ри
звателна форма нес-ти-на-рю