несамостоятелност

Речник на българския език

несамостоя̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-са-мос-то-я-тел-ност
членувано не-са-мос-то-я-тел-ност-та
мн.ч. не-са-мос-то-я-тел-нос-ти
членувано не-са-мос-то-я-тел-нос-ти-те
звателна форма