неоправия

Речник на българския език

неоправия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • неоправиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-оп-ра-вия
членувано не-оп-ра-ви-я-та
мн.ч. не-оп-ра-вии
членувано не-оп-ра-ви-и-те
звателна форма