неоконсерватор

Речник на българския език

неоконсерватор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-о-кон-сер-ва-тор
непълен член не-о-кон-сер-ва-то-ра
пълен член не-о-кон-сер-ва-то-рът
мн.ч. не-о-кон-сер-ва-то-ри
членувано не-о-кон-сер-ва-то-ри-те
бройна форма не-о-кон-сер-ва-то-ри
звателна форма не-о-кон-сер-ва-то-ре