ненатрапчивост

Речник на българския език

ненатрапчивост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ненатрапчивос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-нат-рап-чи-вост
членувано не-нат-рап-чи-вост-та
мн.ч. не-нат-рап-чи-вос-ти
членувано не-нат-рап-чи-вос-ти-те
звателна форма