незавършеност

Речник на българския език

незавъ̀ршеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • незавършенуст
  • незавършиност
  • незавършинуст
  • незъвършеност
  • незъвършенуст
  • незъвършиност
  • незъвършинуст
  • низавършеност
  • низавършенуст
  • низавършиност
  • низавършинуст
  • низъвършеност
  • низъвършенуст
  • низъвършиност
  • низъвършинуст
  • незавършенос
  • незавършенус
  • незавършинос
  • незавършинус
  • незъвършенос
  • незъвършенус
  • незъвършинос
  • незъвършинус
  • низавършенос
  • низавършенус
  • низавършинос
  • низавършинус
  • низъвършенос
  • низъвършенус
  • низъвършинос
  • низъвършинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-за-вър-ше-ност
членувано не-за-вър-ше-ност-та
мн.ч. не-за-вър-ше-нос-ти
членувано не-за-вър-ше-нос-ти-те
звателна форма