невяра

Речник на българския език

невя̀ра съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

ж., само ед. Липса на вяра; съмнение, несигурност, недоверие.

Грешни изписвания (3)

  • невяръ
  • нивяра
  • нивяръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-вя-ра
членувано не-вя-ра-та
мн.ч. не-ве-ри
членувано не-ве-ри-те
звателна форма