натурализъм

Речник на българския език

натуралѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец.
1. Течение в литературата и изкуството, което се стреми към фотографиране на действителността.
2. Философско течение, което обяснява общественото развитие с природни фактори.

Грешни изписвания (15)

  • наторализам
  • наторализъм
  • наторълизам
  • наторълизъм
  • натурализам
  • натурълизам
  • натурълизъм
  • нъторализам
  • нъторализъм
  • нъторълизам
  • нъторълизъм
  • нътурализам
  • нътурализъм
  • нътурълизам
  • нътурълизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ту-ра-ли-зъм
непълен член на-ту-ра-лиз-ма
пълен член на-ту-ра-лиз-мът
мн.ч. на-ту-ра-лиз-ми
членувано на-ту-ра-лиз-ми-те
бройна форма на-ту-ра-ли-зъ-ма
звателна форма